Забранения сектор

Итън се разхождаше бавно между равтовете с книги.ПОда беше хлъзгав,понеже току-що го бяха измили.Изведнъж някой дойде и наруши тишийната на Итън.

Бях се забързала към равта в забранената зона,за да оставя мъхестата книга на мястото й.Високите ми токчета тропаха силно по пода,но в бързането не бях забелязала,че пода е мокър и се подхлъзнах.Продължих да се хлъзгам по коридора между равтовете,докато не се блъснах в едно русокосо момче.
-Ааааа....-изпищях,докато падах.

-Ауу..-казах само когато момичето се строполи върху мен.Станах от земята и се протегнах.Кокалите ми изпукаха и после се обърнах назад към момичето.Подадох ръка и й помогнах да стане.Изглеждаше хубава.Тъмно синя коса,кристални очи,бяла кожа,къса рокличка,слаба,висока..
-Аз съм Итън.-казах и подадох ръка на момичето,като джентълмен.

Станах от земята и се огледах.Видях русокоското,който изглеждаше доста мил.Усмихнах се леко и взех книгата си от земята.Поех ръката му и казах:
-Корина Адамс.Приятно ми е!-след кратка пауза допълних-Ти си ученик в академията,нали?!

-Ами на 17 съм.Значи,да.Но не познавам никой тук,все още.-казах и тя пусна ръката ми.

Изправих глава и вирнах чипото си носле.Усмихнах се лкео самодоволно и го погледнах топло и дружелюбно.
-Ами..май познаваш мен.Ще ми бъде приятно да те разведе из академията,когато започне учебната година.Или преди това..-намекнах леко и се завъртях.-Ако нямаш нищо против трябва да тръгвам.И внимавай,това е забранения сектор,все пак.

Дойдох тук, защото ми трябваше една книга, която просто не намирах никъде другаде и мислех, че тук ще я намеря. Носех леко лъщящ розов гланк,мека бяла рокличка с копринен розов колан и розови обувки на малки токчета. Косата ми сега беше кафява и беше прибрана старателно с диадена. На врата ми висеше сребърно колие. В забранения сектор не беше тъмно, а обратното. Започнах да търся книгата, но тогава....

Затропаха 17см токчета.Намусената ми и леко високомерна физиономийка,отново се появи.Кръстосала отново ръце,застанах пред момичето и я погледнах.

Усмихнах се фалшиво, защото видях, че и тя не е кой знае колко приятелски настроена.Вдигнах вежди за да разбера защо ме гледаше така, а после се сетих, че все пак съм в забранения сектор, но си имах причина.

Мислите й бяха супер налудничеви и глупави,затова лкео се нацупих,но после възвърнах непринудения си вид.
-Ти си..?-попитах учудено.Днес срещах доста хора в библиотеката,което беше неприсъщо.Тук винаги беше празно.Харесваше ми всичко да е пусто,тъмно,мрачно,самотно и..това,че бях единствената тук беше хубаво.А сега изведнъж се пренасели.Така и не разбрах какво ставаше.Е явно беше заради академията и това,че учебната година скоро започваше.

Гласът ми прозвуча звънливо и меко, когато казах името си:
-Алисън.-беше единствената ми дума.-Ами...ти?-попитах после, за да разбера и нейното име.

-Корина Адамс.-подметнах и после попитах-В академията ли учиш?
Книгата в ръцете ми се размърда и аз я ударих и тя престана.Момичето запна книгата и после вдигна очи към мен.Видът ми си остана мрачен и не пуснах дори лека усмивчица,както винаги.

Не знаех защо се държеше така мрачно с мен, сякаш съм й направила нещо
-Да...от много скоро съм тук.-отговорих бързо на въпроса й.-Ами ти? От по-дълго ли си?

Държанието ми беше най-обикновенно,ненаех защо толкова се впрягаше момичето.Ударих още веднъж книгата,понеже тя отново се разбунтува.
-Аз живея тук откакто съм се родила.А повярвай ми то е от мнооого време..-казах с ирония.

Вдигнах рамене
-Аха...супер.-смотелевих.-Тогава най-вероятно познаваш всички и всичко?-предположих

Естествено,че познавах всичко,та нали бях видяла как се развива цялата оклконост.Можеше да се каже,че аз съм я създала.
-Да.Но не и всички.Тук нямаше никой,освен мен.И изведнъж всички дойдохте..-промъмрих мрачно.

-Изведнъж всички сме дошли?!-казах.-Мислех, че това е училище.-казах с ирония в гласа.
След това се обърнах отново към рафта и продължих да търся книгата си.
-Ами според мен не трябва да съжаляваш, че ние всички сме дошли. Няма да си сама.-промърморих после

-Това не е училище!-казах леко ядосана,заради иронията в гласа й.-Това е град,а академията Адамхилс е просто част от града.Адамхлис беше пуст.Същност,просто беше изпълнен с чудовища,вампири и други същества.Но изведнъж се появиха и други,които дори не знаят,че това не е училище.А и сега не сме в пределите на академията,а просто в града.-отговорих й,а после допълних-Казваш това,защото незнаеш какво е положението.Но щом мислиш,че за вас и за мен ще е добре да не съм сама,добре..
-А какво търсиш в забранения сектор?

Вдигнах рамене спокойна, още преглеждаща кориците на книгите.
-Ако не си сама ще имаш възможност да общуваш с другите...-казах.-Търся една книга.-отговорих на въпроса й и като осетих, че малко вече започвам да я ядосвам продължих-,,Най-отровните растения и как да ги отгледаме"-казах набързо името на книгата.-Не мисля да отглеждам такива растения.-вметнах после, понежи предположих, че ще си го помисли

Това момиченце явно нямаше и на идея какво си мисля и спрямо моите разсъждения,тя плямпаше само глупости.
-Не говори преди да си видяла.-скастрих я,а после се обърнах към рафта с книги-Няма да намериш тази книга тук.Ще я намериш на третия рафт отляво,зелена стара корица,доста прашасала.Намира се в обикновенния отдел.В забранения отдел всички книги са заключени с катинари,сложни заклинания и..абе по-добре да не измъчваме минималните ти сили и способности.-каза и напъха голямата книга,която държеше,между две други.Другите две,синята и червената,сякаш й направиха място,за да може да се провре.

-Добре...тогава.Мерси.-казах и тръгнах напред.

Не се обърнах,а продължих да размествам книгите.След около 10 минути спрях.Огледах се наоколо и измъмрих на себе си:
-Ха..за толкова години..много неща съм виждала,така че това не ме изненадва.-след това отравих косата си и допълних-Какво търсят тук с такива малки възможности и почти никакви сили..Пфу..-духнах един кичур от косата си и той се качи нагоре и се прилепи за останалата ми коса.Тръгнах забързано както винаги и излязох от стаята.